За теб докрай
ОГЪН СЛЕДВАЙ МЕ,
пристъпих,
влязох в нажежената жарава,
въглените твои вкусих,
болката е силна,
но си заслужава.
СЛЕДВАЙ ПОЛЕТА,
и скочих,
да усетя устрема на любовта ти,
към земята твърда се насочих,
кратко беше,
но си заслужава.
ПОТЪНИ,
и аз се гмурнах,
надълбоко, към недрата,
да изплувам – шансът: нула,
нулев шанс,
но пък си струва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
