Feb 8, 2007, 9:50 PM

За теб докрай

  Poetry
929 0 7

 

 

ОГЪН СЛЕДВАЙ МЕ,

пристъпих,

влязох в нажежената жарава,

въглените твои вкусих,

болката е силна,

но си заслужава.

СЛЕДВАЙ ПОЛЕТА,

и скочих,

да усетя устрема на любовта ти,

към земята твърда се насочих,

кратко беше,

но си заслужава.

ПОТЪНИ,

и аз се гмурнах,

надълбоко, към недрата,

да изплувам – шансът: нула,

нулев шанс,

но пък си струва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....