Отвори прозореца и погледни Луната. Виж как ти се усмихва...
И тихо ти мълви нежни слова за сладка нощ... Вгледай се в нея, усети ледената свежест на зимния вятър, чуй как ти шепти тихо любовта.
Кажи: "Здравей, моя любов - вечна и непримирима!"
И любовта ще те чуе, ще дойде при теб и ще ти каже: "Щастлив ще си ти завинаги, щом си влюбен!"
В този миг небето погледни, ще видиш нашите звезди...
И любовта отново ще ти шепне: "Спри времето и люби... Люби душата, която люби твоята нежна душа..."
И любовта ще те закриля...
Тя обича тези, които мечтаят за нея... тези, които бленуват за нея ще бъдат възнаградени - ще се влюбят и ще я усетят - истинска и красива.
Любовта е смисъла на живота. Смисъл, който те кара да живееш...
Да има някой, там някъде, из безкрайната вселена, който да жадува да те погледне в очите и да се влюби, да докосне душата ти и да я обикне завинаги, да прегърне сърцето ти и да го стопли...
Завинаги...
Завинаги...