Dec 2, 2007, 9:59 PM

За теб, любов!

  Poetry » Love
1.7K 0 6
Отвори прозореца и погледни Луната. Виж как ти се усмихва...
              И тихо ти мълви нежни слова за сладка нощ... Вгледай се в нея, усети ледената свежест на зимния вятър, чуй как ти шепти тихо любовта.
Кажи: "Здравей, моя любов - вечна и непримирима!"
          И любовта ще те чуе, ще дойде при теб и ще ти каже: "Щастлив ще си ти завинаги, щом си влюбен!"
          В този миг небето погледни, ще видиш нашите звезди...
         И любовта отново ще ти шепне: "Спри времето и люби... Люби душата, която люби твоята нежна душа..."
           И любовта ще те закриля...
         Тя обича тези, които мечтаят за нея... тези, които бленуват за нея ще бъдат възнаградени - ще се влюбят и ще я усетят - истинска и красива.
Любовта е смисъла на живота. Смисъл, който те кара да живееш...
           Да има някой, там някъде, из безкрайната вселена, който да жадува да те погледне в очите и да се влюби, да докосне душата ти и да я обикне завинаги, да прегърне сърцето ти и да го стопли...
                                                          Завинаги...
                                                               Завинаги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...