contessa (Светла Асенова)
226 7096
24 may 2020, 22:32

За този твой кошмар не съм виновна 

  Poesía » De amor, Formas graves
1088 7 24

За този твой кошмар не съм виновна

 

Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.

И пламенно обвих те с две ръце.

По теб преминах сякаш бях перце,

а ти мъгла обгръщаше с наслада...

 

А призракът ми, дълго бил на клада

пред теб съвсем не бе с едно лице.

Шептя с разбито от любов сърце:

"За теб се пазих прелестна и млада...;

 

сега сред мрака на нощта греховна

при теб, любовнико, дошла съм аз

отново голи да сплетем телата;

 

за този твой кошмар не съм виновна;

ще бъдеш вечно полудял от страст

щом любил си ми вече и душата..."

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За малко да си помисля, че съм престанала вече да те вдъхновявам... 🙂
  • Да... 🙂
    Развихри се...
    Безжичен, благодаря ти! 🙂
    Приятелю...
  • Не знам дали са строги форми, но за мен единствено класическата стихотворна форма е истинска поезия (и то само като читател и обожател на истинската литература)! А формата на сонета е еманация на поезията. Винаги чета твоите неща с удоволствие! При това без да съм любител на любовната, а само на истинската поезия (всъщност на литературата като изкуство - и ти ни даваш с твоите творби литературно наслаждение).
  • Шегувам се... 🙂
    Много си сериозен...
  • А ти пишеш толкова хубаво, че сигурно всички ти завиждат за вдъхновението... 😋
  • Пишеш също така, както дишаш... 🙂
    Невероятен си...
    С такава лекота го правиш...
    И то - строги форми...
    Не спирай...
    Музата ти е до теб...
  • С призрака на жена с разбито от любов сърце е така... 😋
    Мъжете на края се скапват...
    Умирам да ми направиш още анализи... 🙂
    Невероятен си...
  • 😂😂😂...
    Благодаря ти!
    Вникнал си дълбоко в същността на героите, особено на лирическата дама...
    А така наречения "любим" е любил дори и душата й, така че не знам, защо се оплаква...
  • С онези стихчета беше лесно, нали? 😋
  • Благодаря ти, Мария! ❤
    Цялата грейвам, когато те видя с твоите светулки...
  • Светле, поздравявам те! Сонетът ти е прекрасен и с майсторска творческа изработка!🌼🍀🌼
  • Прочети го пак, Марги... 🙂
    Няма начин да не разбереш...
  • ? Защо кошмар? Не може ли друго?
  • Благодаря ти, Жени! 💖
    Ти вече си била тук и това за мен означава много...
  • "щом любил си ми вече и душата"...
    каквото и да кажа... ще е малко, Светли...
  • Благодаря ти, Елка! 🙂
    Много ми е приятно, че ти хареса сонета ми...
  • Толкова нежен сонет, много ми хареса! Поздравления, Светла!
  • Асенчо, винаги си толкова мил... 🙂
    Благодаря ти, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Благодаря ти, Иринка! ❤
    Толкова се радвам, че те виждам все по - често тук...
    Думите ти ме зареждат...
    Ще има още романтика - обещавам...
  • Водя се малко непукист, но когато видя нещо красиво, не си мълча.
    Последните ти три стиха, например. И пак казвам, не е моят стил, но от романтика до романтика има планина разстояние. А твоята е от специалните 🥀
  • Благодаря ти, Марианка! ❤
    Романтично и красиво за хора, които имат сетива за това...
  • Благодаря ти, Ангелче! 💖
    Нежно и романтично за нежни и романтични души...
    Благодаря ти, Краси! 🙂
    Ето, че си успяла да разплетеш цялата история...
  • "щом любил си ми вече и душата"..ето откъде е тръгнало всичко
  • Благодаря ти, Гени! 💖
    Приятно ми е, че добави стиха ми в "Любими"...
Propuestas
: ??:??