За този твой кошмар не съм виновна
За този твой кошмар не съм виновна
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада
пред теб съвсем не бе с едно лице.
Шептя с разбито от любов сърце:
"За теб се пазих прелестна и млада...;
сега сред мрака на нощта греховна
при теб, любовнико, дошла съм аз
отново голи да сплетем телата;
за този твой кошмар не съм виновна;
ще бъдеш вечно полудял от страст
щом любил си ми вече и душата..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
