May 24, 2020, 10:32 PM
За този твой кошмар не съм виновна
За този твой кошмар не съм виновна
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада
пред теб съвсем не бе с едно лице.
Шептя с разбито от любов сърце:
"За теб се пазих прелестна и млада...;
сега сред мрака на нощта греховна
при теб, любовнико, дошла съм аз
отново голи да сплетем телата;
за този твой кошмар не съм виновна;
ще бъдеш вечно полудял от страст
щом любил си ми вече и душата..."
© Светла Асенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
За малко да си помисля, че съм престанала вече да те вдъхновявам... 🙂
-
Да... 🙂
Развихри се...
Безжичен, благодаря ти! 🙂
Приятелю... -
Не знам дали са строги форми, но за мен единствено класическата стихотворна форма е истинска поезия (и то само като читател и обожател на истинската литература)! А формата на сонета е еманация на поезията. Винаги чета твоите неща с удоволствие! При това без да съм любител на любовната, а само на истинската поезия (всъщност на литературата като изкуство - и ти ни даваш с твоите творби литературно наслаждение).
-
Шегувам се... 🙂
Много си сериозен... -
А ти пишеш толкова хубаво, че сигурно всички ти завиждат за вдъхновението... 😋
-
Пишеш също така, както дишаш... 🙂
Невероятен си...
С такава лекота го правиш...
И то - строги форми...
Не спирай...
Музата ти е до теб... -
С призрака на жена с разбито от любов сърце е така... 😋
Мъжете на края се скапват...
Умирам да ми направиш още анализи... 🙂
Невероятен си... -
😂😂😂...
Благодаря ти!
Вникнал си дълбоко в същността на героите, особено на лирическата дама...
А така наречения "любим" е любил дори и душата й, така че не знам, защо се оплаква... -
С онези стихчета беше лесно, нали? 😋
-
Благодаря ти, Мария! ❤
Цялата грейвам, когато те видя с твоите светулки... -
Светле, поздравявам те! Сонетът ти е прекрасен и с майсторска творческа изработка!🌼🍀🌼
-
Прочети го пак, Марги... 🙂
Няма начин да не разбереш... -
? Защо кошмар? Не може ли друго?
-
Благодаря ти, Жени! 💖
Ти вече си била тук и това за мен означава много... -
"щом любил си ми вече и душата"...
каквото и да кажа... ще е малко, Светли... -
Благодаря ти, Елка! 🙂
Много ми е приятно, че ти хареса сонета ми... -
Толкова нежен сонет, много ми хареса! Поздравления, Светла!
-
Асенчо, винаги си толкова мил... 🙂
Благодаря ти, че добави стиха ми в "Любими"... -
Благодаря ти, Иринка! ❤
Толкова се радвам, че те виждам все по - често тук...
Думите ти ме зареждат...
Ще има още романтика - обещавам... -
Водя се малко непукист, но когато видя нещо красиво, не си мълча.
Последните ти три стиха, например. И пак казвам, не е моят стил, но от романтика до романтика има планина разстояние. А твоята е от специалните 🥀 -
Благодаря ти, Марианка! ❤
Романтично и красиво за хора, които имат сетива за това... -
Благодаря ти, Ангелче! 💖
Нежно и романтично за нежни и романтични души...
Благодаря ти, Краси! 🙂
Ето, че си успяла да разплетеш цялата история... -
"щом любил си ми вече и душата"..ето откъде е тръгнало всичко
-
Благодаря ти, Гени! 💖
Приятно ми е, че добави стиха ми в "Любими"...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
