За утре
Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка,
бръмбар, пътечка пълзи.
Вятър разбърква ли шарки,
грим ли размазват роси?
Няма да плача за тебе –
оран е, бухва живот.
Волът рогата си сведе –
грейна измитият свод.
Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025, на тема "Вяра", организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София, и не спечели награда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA