11 oct 2025, 10:47

За утре

  Poesía » Otra
155 0 0

Капна сълзица от свода,

облаче пара – от пръст.

Оран е. Вол бял набоде

срещнати влага и ръст.

 

Китни – дърветата в парка,

бръмбар, пътечка пълзи.

Вятър разбърква ли шарки,

грим ли размазват роси?

 

Няма да плача за тебе –

оран е, бухва живот.

Волът рогата си сведе –

грейна измитият свод.

 


  Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025, на тема "Вяра", организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София,  и не спечели награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
186

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...