Oct 11, 2025, 10:47 AM

За утре

  Poetry » Other
153 0 0

Капна сълзица от свода,

облаче пара – от пръст.

Оран е. Вол бял набоде

срещнати влага и ръст.

 

Китни – дърветата в парка,

бръмбар, пътечка пълзи.

Вятър разбърква ли шарки,

грим ли размазват роси?

 

Няма да плача за тебе –

оран е, бухва живот.

Волът рогата си сведе –

грейна измитият свод.

 


  Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025, на тема "Вяра", организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София,  и не спечели награда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
185

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...