11.10.2025 г., 10:47

За утре

152 0 0

Капна сълзица от свода,

облаче пара – от пръст.

Оран е. Вол бял набоде

срещнати влага и ръст.

 

Китни – дърветата в парка,

бръмбар, пътечка пълзи.

Вятър разбърква ли шарки,

грим ли размазват роси?

 

Няма да плача за тебе –

оран е, бухва живот.

Волът рогата си сведе –

грейна измитият свод.

 


  Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025, на тема "Вяра", организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София,  и не спечели награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Мисли в квадрат

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
184

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...