11 окт. 2025 г., 10:47

За утре

154 0 0

Капна сълзица от свода,

облаче пара – от пръст.

Оран е. Вол бял набоде

срещнати влага и ръст.

 

Китни – дърветата в парка,

бръмбар, пътечка пълзи.

Вятър разбърква ли шарки,

грим ли размазват роси?

 

Няма да плача за тебе –

оран е, бухва живот.

Волът рогата си сведе –

грейна измитият свод.

 


  Стихотворението участва в 22-ри Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2025, на тема "Вяра", организиран от НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“ – София,  и не спечели награда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
186

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...