8 abr 2021, 22:07

За видовете почва и човека

  Poesía
1K 3 4

Недейте стрес да трупате у вас,

че тоя стрес е подла орисия.

Изпълва ви – той капе час след час,

накрая става страшна бъркотия.

 

Ще ви удари в жлъчка и стомах,

ще порази я черен дроб, я мозък.

Ще плачете „не съм какъвто бях“

„ех, да съм здрав, дори - презиран просяк“!

 

Затуй го запомнете най-добре –

на нервна почва казват е проблема.

Дълбае ни, разкъсва ни на две

и свършва в почва най-обикновена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...