Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах,
ще порази я черен дроб, я мозък.
Ще плачете „не съм какъвто бях“
„ех, да съм здрав, дори - презиран просяк“!
Затуй го запомнете най-добре –
на нервна почва казват е проблема.
Дълбае ни, разкъсва ни на две
и свършва в почва най-обикновена!
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
