18 ene 2016, 12:43

За всички, които работят без слънчева светлина

580 0 0

Не виждам слънцето, а слънцето живот е!
Щом часовете ми минават в тъмнина,
дали денят на мислите ми роб е
или пък роб съм аз сама?

 

Не виждам слънцето, а слънцето е извор
на птича песен, блянове, мечти.
Светът мираж е, а денят измама
щом скрити сме от ярките лъчи
на радостта и светлината,
на топлата любов към пролетта.

Не виждам слънцето, а слънцето живот е
и дните ми минават в тъмнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...