18 ene 2016, 12:43

За всички, които работят без слънчева светлина

581 0 0

Не виждам слънцето, а слънцето живот е!
Щом часовете ми минават в тъмнина,
дали денят на мислите ми роб е
или пък роб съм аз сама?

 

Не виждам слънцето, а слънцето е извор
на птича песен, блянове, мечти.
Светът мираж е, а денят измама
щом скрити сме от ярките лъчи
на радостта и светлината,
на топлата любов към пролетта.

Не виждам слънцето, а слънцето живот е
и дните ми минават в тъмнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...