18.01.2016 г., 12:43

За всички, които работят без слънчева светлина

584 0 0

Не виждам слънцето, а слънцето живот е!
Щом часовете ми минават в тъмнина,
дали денят на мислите ми роб е
или пък роб съм аз сама?

 

Не виждам слънцето, а слънцето е извор
на птича песен, блянове, мечти.
Светът мираж е, а денят измама
щом скрити сме от ярките лъчи
на радостта и светлината,
на топлата любов към пролетта.

Не виждам слънцето, а слънцето живот е
и дните ми минават в тъмнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...