18.01.2016 г., 12:43

За всички, които работят без слънчева светлина

591 0 0

Не виждам слънцето, а слънцето живот е!
Щом часовете ми минават в тъмнина,
дали денят на мислите ми роб е
или пък роб съм аз сама?

 

Не виждам слънцето, а слънцето е извор
на птича песен, блянове, мечти.
Светът мираж е, а денят измама
щом скрити сме от ярките лъчи
на радостта и светлината,
на топлата любов към пролетта.

Не виждам слънцето, а слънцето живот е
и дните ми минават в тъмнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...