18 dic 2008, 22:00

За заека и... още малко

  Poesía » Otra
855 0 0

Знаем баснята известна, дето заекът страхлив

бил така обезверен и отчаян, че е жив,

затова, че от уплаха все трепери и се крие,

че решил да се удави. Ала помните ли вие?

До реката доближил и уплашил баба Жаба!

Осъзнал, че и от него тя е по-страхлива, слаба.

И решил да поживее, да не страда за това,

че е боязлив и бяга, и се крие от света...

Аз до неговия извод днес достигнах. Просто знам:

да живееш е подарък и не малък, а голям,

и дори да се боим, просто трябва да се борим,

че животът е борба, както и да си говорим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...