18.12.2008 г., 22:00

За заека и... още малко

842 0 0

Знаем баснята известна, дето заекът страхлив

бил така обезверен и отчаян, че е жив,

затова, че от уплаха все трепери и се крие,

че решил да се удави. Ала помните ли вие?

До реката доближил и уплашил баба Жаба!

Осъзнал, че и от него тя е по-страхлива, слаба.

И решил да поживее, да не страда за това,

че е боязлив и бяга, и се крие от света...

Аз до неговия извод днес достигнах. Просто знам:

да живееш е подарък и не малък, а голям,

и дори да се боим, просто трябва да се борим,

че животът е борба, както и да си говорим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...