Знаем баснята известна, дето заекът страхлив

бил така обезверен и отчаян, че е жив,

затова, че от уплаха все трепери и се крие,

че решил да се удави. Ала помните ли вие?

До реката доближил и уплашил баба Жаба!

Осъзнал, че и от него тя е по-страхлива, слаба.

И решил да поживее, да не страда за това,

че е боязлив и бяга, и се крие от света...

Аз до неговия извод днес достигнах. Просто знам:

да живееш е подарък и не малък, а голям,

и дори да се боим, просто трябва да се борим,

че животът е борба, както и да си говорим...