18 дек. 2008 г., 22:00

За заека и... още малко

848 0 0

Знаем баснята известна, дето заекът страхлив

бил така обезверен и отчаян, че е жив,

затова, че от уплаха все трепери и се крие,

че решил да се удави. Ала помните ли вие?

До реката доближил и уплашил баба Жаба!

Осъзнал, че и от него тя е по-страхлива, слаба.

И решил да поживее, да не страда за това,

че е боязлив и бяга, и се крие от света...

Аз до неговия извод днес достигнах. Просто знам:

да живееш е подарък и не малък, а голям,

и дори да се боим, просто трябва да се борим,

че животът е борба, както и да си говорим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...