29 ago 2009, 12:28

Заблуда

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.

Без утеха, без приятелско рамо.

Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.

Останах си с надеждите само.

 

Надежда, че вече съм открила

приятелство - истинско, голямо.

Но уви! Зле съм преценила -

няма приятелство трайно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Еленкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинските приятели се откриват трудно,за това не се отказвай да ги търсиш.Но откриеш ли ги веднъж,се пазят вярно.
  • вярвай.
  • Не е вярно момичето ми, има истинско приятелство. Но и ти бъди искренна
    и го чакай, ще се поави! А стиховете ти са хубави! ПРИВЕТ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...