Aug 29, 2009, 12:28 PM

Заблуда

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.

Без утеха, без приятелско рамо.

Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.

Останах си с надеждите само.

 

Надежда, че вече съм открила

приятелство - истинско, голямо.

Но уви! Зле съм преценила -

няма приятелство трайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинските приятели се откриват трудно,за това не се отказвай да ги търсиш.Но откриеш ли ги веднъж,се пазят вярно.
  • вярвай.
  • Не е вярно момичето ми, има истинско приятелство. Но и ти бъди искренна
    и го чакай, ще се поави! А стиховете ти са хубави! ПРИВЕТ!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...