Aug 29, 2009, 12:28 PM

Заблуда

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.

Без утеха, без приятелско рамо.

Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.

Останах си с надеждите само.

 

Надежда, че вече съм открила

приятелство - истинско, голямо.

Но уви! Зле съм преценила -

няма приятелство трайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Еленкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинските приятели се откриват трудно,за това не се отказвай да ги търсиш.Но откриеш ли ги веднъж,се пазят вярно.
  • вярвай.
  • Не е вярно момичето ми, има истинско приятелство. Но и ти бъди искренна
    и го чакай, ще се поави! А стиховете ти са хубави! ПРИВЕТ!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...