Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.
Без утеха, без приятелско рамо.
Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.
Останах си с надеждите само.
Надежда, че вече съм открила
приятелство - истинско, голямо.
Но уви! Зле съм преценила -
няма приятелство трайно!
© Ралица Еленкова Всички права запазени