29 авг. 2009 г., 12:28

Заблуда

1.1K 0 3

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.

Без утеха, без приятелско рамо.

Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.

Останах си с надеждите само.

 

Надежда, че вече съм открила

приятелство - истинско, голямо.

Но уви! Зле съм преценила -

няма приятелство трайно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Еленкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинските приятели се откриват трудно,за това не се отказвай да ги търсиш.Но откриеш ли ги веднъж,се пазят вярно.
  • вярвай.
  • Не е вярно момичето ми, има истинско приятелство. Но и ти бъди искренна
    и го чакай, ще се поави! А стиховете ти са хубави! ПРИВЕТ!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...