24 ago 2018, 14:37  

Заблудени

  Poesía » Otra
745 5 8

На никому в живота не е ясно,

какво и как се случва, и кога!?

Оказва се за жалост твърде тясно,

пространството в човешката глава.

 

Не са еднакви хората и могат,

там мястото различно да редят.

Но повечето своя бит не тровят

със мисли изначални за света.

 

А трябва да разместим във главата,

така кутийките на мисълта.

Да помним – никой не е с дарба свята,

наясно да е в Земните дела.

 

И всеки е от пъзел малка плочка,

със ръбовете криви – без вина.

Света четем през свойта гледна точка –

частица плът в заблуди, в суета…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...