Aug 24, 2018, 2:37 PM  

Заблудени

  Poetry » Other
742 5 8

На никому в живота не е ясно,

какво и как се случва, и кога!?

Оказва се за жалост твърде тясно,

пространството в човешката глава.

 

Не са еднакви хората и могат,

там мястото различно да редят.

Но повечето своя бит не тровят

със мисли изначални за света.

 

А трябва да разместим във главата,

така кутийките на мисълта.

Да помним – никой не е с дарба свята,

наясно да е в Земните дела.

 

И всеки е от пъзел малка плочка,

със ръбовете криви – без вина.

Света четем през свойта гледна точка –

частица плът в заблуди, в суета…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...