На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат,
там мястото различно да редят.
Но повечето своя бит не тровят
със мисли изначални за света.
А трябва да разместим във главата,
така кутийките на мисълта.
Да помним – никой не е с дарба свята,
наясно да е в Земните дела.
И всеки е от пъзел малка плочка,
със ръбовете криви – без вина.
Света четем през свойта гледна точка –
частица плът в заблуди, в суета…
© Данаил Таков Всички права запазени