Забранени пътища и мъчни, и лесни към тебе ме водят. Забранени мисли и черни, и бели все така ме тревожат. И какво от това. И зиме, и лете все тичам след теб по света.
Със забранени думи и люти, и благи до теб се докосвам. В забранени сънища и тъжни, и ради твоите нощи спохождам. И какво от това. И лоша, и добра все съм за теб забранена жена.
В забранено време и за теб, и за мене не искам нищо да забравям. Със забранена обич и твоя, и моя всичко ти прощавам. И нали за това и искам, и моля да си жив и здрав на света.
Толкова ми е познато и болезнено! Забраненото се превръща в насилие, което бележи душата за цял живот. Поне с мен стана така. Поздрав за стиха. Докосна ме със силните си думи!
Истинската любов,Магдалена, не се нуждае от нашето опрощение,тя сама се опрощава,но ние(егото ни)е иззело тази функция(пък и самата нея), за да се прави така на велико... Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.