Забранена жена
Забранени пътища
и мъчни, и лесни
към тебе ме водят.
Забранени мисли
и черни, и бели
все така ме тревожат.
И какво от това.
И зиме, и лете
все тичам след теб по света.
Със забранени думи
и люти, и благи
до теб се докосвам.
В забранени сънища
и тъжни, и ради
твоите нощи спохождам.
И какво от това.
И лоша, и добра
все съм за теб забранена жена.
В забранено време
и за теб, и за мене
не искам нищо да забравям.
Със забранена обич
и твоя, и моя
всичко ти прощавам.
И нали за това
и искам, и моля
да си жив и здрав на света.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
