Забрава
Брегът е толкова спокоен,
вълните нежно галят плажа.
А сълзи като дъжд пороен
искат нещо да ти кажат.
Ти за мене всичко беше -
храна и въздух, и вода.
Защо в любов ми се кълнеше,
а ми обърна гръб сега?
Точно когато имам нужда
да чувствам твойта топлина,
ти преструваш се на чужда
и ме давиш в самота.
Без тебе празно е небето -
ни облаци, ни Слънце, ни Луна.
Без теб изгуби се сърцето -
в гърдите просто празнина.
Предателството ти остава
с черни стъпки вътре в мен.
Не ме пожали със забрава,
остана споменът студен.
Остана, като черен въглен,
гори във мен като жарава
и всяка нощ в съня ми пъклен
аз моля Бога за забрава.
© Калин Станчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
любовта не се забравя, помни хубавото
-
Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни!Пази и съхренявай доброто в себе си и помни:Щастието дебне зад всеки ъгъл...Желая ти успех във всяко твое начинание!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
