Забрава
Брегът е толкова спокоен,
вълните нежно галят плажа.
А сълзи като дъжд пороен
искат нещо да ти кажат.
Ти за мене всичко беше -
храна и въздух, и вода.
Защо в любов ми се кълнеше,
а ми обърна гръб сега?
Точно когато имам нужда
да чувствам твойта топлина,
ти преструваш се на чужда
и ме давиш в самота.
Без тебе празно е небето -
ни облаци, ни Слънце, ни Луна.
Без теб изгуби се сърцето -
в гърдите просто празнина.
Предателството ти остава
с черни стъпки вътре в мен.
Не ме пожали със забрава,
остана споменът студен.
Остана, като черен въглен,
гори във мен като жарава
и всяка нощ в съня ми пъклен
аз моля Бога за забрава.
© Калин Станчев All rights reserved.
