sandroto (Калин Станчев)
22 8
31.07.2010 г., 22:20 ч.

Забрава 

  Поезия » Любовна
877 0 2

Брегът е толкова спокоен,
вълните нежно галят плажа.
А сълзи като дъжд пороен
искат нещо да ти кажат.

Ти за мене всичко беше -
храна и въздух, и вода.
Защо в любов ми се кълнеше,
а ми обърна гръб сега?

Точно когато имам нужда
да чувствам твойта топлина,
ти преструваш се на чужда
и ме давиш в самота.

 Без тебе празно е небето -
ни облаци, ни Слънце, ни Луна.
Без теб изгуби се сърцето -
в гърдите просто празнина.

Предателството ти остава
с черни стъпки вътре в мен.
Не ме пожали със забрава,
остана споменът студен.

Остана, като черен въглен,
гори във мен като жарава
и всяка нощ в съня ми пъклен
аз моля Бога за забрава.

 

© Калин Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • любовта не се забравя, помни хубавото
  • Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни!Пази и съхренявай доброто в себе си и помни:Щастието дебне зад всеки ъгъл...Желая ти успех във всяко твое начинание!
Предложения
: ??:??