Забрава

Дали от болка аз пиша?

Второто ми аз въздиша.

Дали успях аз в играта да се запиша?

Само знам, че душата ми издиша.

В миша дупка ли да се скрия,

или на дъжда да изгния?

Предпочитам аз от болката да се измия.

С разум да се сдобия –

това ще е магия.

Защото тръпката я има,

било то след още една година.

Дали ми мина или още има докато загина?

Най- трудния път вървя,

който си има цена.

Жена е тя, жена.

Към нея ми е трудно да се изразя.

Мина и замина неохотата ми с нея,

но ми е по- трудно да се засмея,

дори и да умея най- сладките неща в нейно име да изпея

и в нейно име всяко препятствие да преодолея.

Умея да съм силен, докато не пребледнея.

Защото тогава влизам в забрава.

Време е химикалката да остава. За сега поне.