21 окт. 2025 г., 05:17  

Забрава

191 0 0

Дали от болка аз пиша?

Второто ми аз въздиша.

Дали успях аз в играта да се запиша?

Само знам, че душата ми издиша.

 

В миша дупка ли да се скрия,

или на дъжда да изгния?

Предпочитам аз от болката да се измия.

С разум да се сдобия –

това ще е магия.

 

Защото тръпката я има,

било то след още една година.

Дали ми мина или още има докато загина?

 

Най- трудния път вървя,

който си има цена.

Жена е тя, жена.

Към нея ми е трудно да се изразя.

 

Мина и замина неохотата ми с нея,

но ми е по- трудно да се засмея,

дори и да умея най- сладките неща в нейно име да изпея

и в нейно име всяко препятствие да преодолея.

Умея да съм силен, докато не пребледнея.

 

Защото тогава влизам в забрава.

Време е химикалката да остава. За сега поне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Врачев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...