Oct 21, 2025, 5:17 AM  

Забрава

188 0 0

Дали от болка аз пиша?

Второто ми аз въздиша.

Дали успях аз в играта да се запиша?

Само знам, че душата ми издиша.

 

В миша дупка ли да се скрия,

или на дъжда да изгния?

Предпочитам аз от болката да се измия.

С разум да се сдобия –

това ще е магия.

 

Защото тръпката я има,

било то след още една година.

Дали ми мина или още има докато загина?

 

Най- трудния път вървя,

който си има цена.

Жена е тя, жена.

Към нея ми е трудно да се изразя.

 

Мина и замина неохотата ми с нея,

но ми е по- трудно да се засмея,

дори и да умея най- сладките неща в нейно име да изпея

и в нейно име всяко препятствие да преодолея.

Умея да съм силен, докато не пребледнея.

 

Защото тогава влизам в забрава.

Време е химикалката да остава. За сега поне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...