Забрава
Дали от болка аз пиша?
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия,
или на дъжда да изгния?
Предпочитам аз от болката да се измия.
С разум да се сдобия –
това ще е магия.
Защото тръпката я има,
било то след още една година.
Дали ми мина или още има докато загина?
Най- трудния път вървя,
който си има цена.
Жена е тя, жена.
Към нея ми е трудно да се изразя.
Мина и замина неохотата ми с нея,
но ми е по- трудно да се засмея,
дори и да умея най- сладките неща в нейно име да изпея
и в нейно име всяко препятствие да преодолея.
Умея да съм силен, докато не пребледнея.
Защото тогава влизам в забрава.
Време е химикалката да остава. За сега поне.
© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used