21.10.2025 г., 5:17  

Забрава

189 0 0

Дали от болка аз пиша?

Второто ми аз въздиша.

Дали успях аз в играта да се запиша?

Само знам, че душата ми издиша.

 

В миша дупка ли да се скрия,

или на дъжда да изгния?

Предпочитам аз от болката да се измия.

С разум да се сдобия –

това ще е магия.

 

Защото тръпката я има,

било то след още една година.

Дали ми мина или още има докато загина?

 

Най- трудния път вървя,

който си има цена.

Жена е тя, жена.

Към нея ми е трудно да се изразя.

 

Мина и замина неохотата ми с нея,

но ми е по- трудно да се засмея,

дори и да умея най- сладките неща в нейно име да изпея

и в нейно име всяко препятствие да преодолея.

Умея да съм силен, докато не пребледнея.

 

Защото тогава влизам в забрава.

Време е химикалката да остава. За сега поне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Врачев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...