Забравеният

19 may 2012, 1:47

Poesía » Otra

395 0 3

Забравеният

Любовта те обикна, осинови те съдбата,

но замина ти някъде, а тях ги подмина.

Не викай мечтите си - осиротяха...

А светът е красив, не е само пустиня.

Утрото - все така - бяга от мрака.

Съдбата прегръща - други двамина.

Любовта, своя избраник пак чака.

Денят е влюбен в привечер синя.

И само надеждата, която приплака,

още те търси всяко лято и зима...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2012-05-26T16:59:08+03:00

А светът е красив, не е само пустиня.
Поздрав, Вили!
Enena (Елена Нинова)

2012-05-20T18:07:10+03:00

А светът е красив,не е само пустиня!!!!! Харесах стихчето.
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2012-05-19T22:03:51+03:00

"Утрото - все така - бяга от мрака."

расте като бял цвят в ръцете му
чернопочвени