19 may 2012, 1:47

Забравеният

  Poesía » Otra
574 0 3

 

 

                               Забравеният

 

 

               Любовта те обикна, осинови те съдбата,

                но замина ти някъде, а тях ги подмина.

                Не викай мечтите си - осиротяха...

                 А светът е красив, не е само пустиня.

                 Утрото - все така - бяга от мрака.

                 Съдбата прегръща - други двамина.

                 Любовта, своя избраник пак чака.

                  Денят е влюбен в привечер синя.

                 И само надеждата, която приплака,

                  още те търси всяко лято и зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...