Забравеният
Забравеният
Любовта те обикна, осинови те съдбата,
но замина ти някъде, а тях ги подмина.
Не викай мечтите си - осиротяха...
А светът е красив, не е само пустиня.
Утрото - все така - бяга от мрака.
Съдбата прегръща - други двамина.
Любовта, своя избраник пак чака.
Денят е влюбен в привечер синя.
И само надеждата, която приплака,
още те търси всяко лято и зима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
