May 19, 2012, 1:47 AM

Забравеният 

  Poetry » Other
436 0 3

 

 

                               Забравеният

 

 

               Любовта те обикна, осинови те съдбата,

                но замина ти някъде, а тях ги подмина.

                Не викай мечтите си - осиротяха...

                 А светът е красив, не е само пустиня.

                 Утрото - все така - бяга от мрака.

                 Съдбата прегръща - други двамина.

                 Любовта, своя избраник пак чака.

                  Денят е влюбен в привечер синя.

                 И само надеждата, която приплака,

                  още те търси всяко лято и зима...

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??