Забравеният
Любовта те обикна, осинови те съдбата,
но замина ти някъде, а тях ги подмина.
Не викай мечтите си - осиротяха...
А светът е красив, не е само пустиня.
Утрото - все така - бяга от мрака.
Съдбата прегръща - други двамина.
Любовта, своя избраник пак чака.
Денят е влюбен в привечер синя.
И само надеждата, която приплака,
още те търси всяко лято и зима...
© Виолета Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
