Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател.

Когато умра.

Лорка


Неприспособим си останах -
сигурно бях се изгубил
сред статуи…в пролетен дъжд.
Или в стъпки на звяр неизвестен.
Просто - не струвам и
пробит сребърник,
камо ли долар
за бъдеща сватба.
Не можах да работя - като човеците,
не можах и бъдеще -минало нямам.
Остава само едно -
заковете ме на тънката ивица
на хребета -там сияе малкият
показател…

И забравете за вятъра!