Oct 12, 2004, 1:01 PM

Забравете

  Poetry
1.1K 0 1
 

Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател.

Когато умра.

Лорка


Неприспособим си останах -
сигурно бях се изгубил
сред статуи…в пролетен дъжд.
Или в стъпки на звяр неизвестен.
Просто - не струвам и
пробит сребърник,
камо ли долар
за бъдеща сватба.
Не можах да работя - като човеците,
не можах и бъдеще -минало нямам.
Остава само едно -
заковете ме на тънката ивица
на хребета -там сияе малкият
показател…

И забравете за вятъра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....