12 окт. 2004 г., 13:01

Забравете

Поэзия

1.1K 0 1


	Когато умра - погребете ме, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра. Лорка Неприспособим си останах - сигурно бях се изгубил сред статуи…в пролетен дъжд. Или в стъпки на звяр неизвестен. Просто - не струвам и пробит сребърник, камо ли долар за бъдеща сватба. Не можах да работя - като човеците, не можах и бъдеще -минало нямам. Остава само едно - заковете ме на тънката ивица на хребета -там сияе малкият показател… И забравете за вятъра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0