Забрави
Забрави
Аз Тебе търсих, Боже мой,
и винаги към Теб вървях
по пътеката пред мен,
за да стигна светъл ден,
но нямах слух за Твоя глас.
Не знаех и коя съм аз.
Тъй сляпа бях сред тъмнина.
И лутах се безпаметна.
Изгубих те и онемях!
Останах без очи и глас
и търсих те в безпътица,
и молех се безпомощна.
Прости за тези времена,
когато бродех в тъмнина!
Тогаз на пясък семе сях,
на камък сух вода полях
и чаках нива да класи,
роса над мене да роси...
Прости ми, Боже! Забрави
ти дните ми объркани!
С любов сърцето ми прелей –
просторът с мене да запей!
Да текне живата вода,
която носи радостта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
