stoyna (Стойна Димова)
304 3418
7.11.2014 г., 7:39 ч.

Забрави 

  Поезия » Друга
403 0 8

                                                 Забрави

 

 

                                               Аз Тебе търсих, Боже мой,

                                               и винаги към Теб вървях

                                               по пътеката пред мен,

                                               за да стигна светъл ден,

                                               но нямах слух за Твоя глас.

                                               Не знаех и коя съм аз.

 

                                              Тъй сляпа бях сред тъмнина.

                                              И лутах се безпаметна.

                                              Изгубих те и онемях!

                                              Останах без очи и глас

                                              и търсих те  в безпътица,

                                              и молех се безпомощна.

 

                                              Прости за тези времена,

                                              когато бродех  в тъмнина!

                                              Тогаз на  пясък семе сях,

                                              на камък сух вода полях

                                              и чаках нива да класи,

                                              роса над мене да роси...

 

                                             Прости ми, Боже! Забрави

                                             ти дните ми объркани!

                                             С любов сърцето ми прелей –

                                             просторът с мене да запей!

                                             Да текне живата вода,

                                             която носи радостта!        

 

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тогаз на пясък семе сях,
    на камък сух вода полях"

    И за това се иска силен дух
    да правиш нещо без да гледаш другите.
    Напред Земята се върти
    от лудите и смелите нали...
  • Здрасти, Ачо!
    Ти си голям човек и приятел! Благодаря ти, че никога не ме забравяш!Радвам се, че ти харесват моите творби - утре ще се опитам да премина на друга тема.
    Много поздрави за тебе и Сакара! Приятна вечер!
  • Прекрасен стих !!!Вълшебница!!!
  • Миночка, Никола, благодаря ви за вниманието и позитивните
    коментари! Поздрав и успешег ден!
  • Както е казано:Бог забавя, но не забравя!Той прощава всичко, стига да намериш правия път и ИСТИНАТА в него!Хубав стих, Стойна!Харесах и го оценявам!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Харесах!Нека ти е светло на душата!
  • Благодаря, приятелю Мисана.Толкова добре познаваш Словото, че всяка моя извървяна крачка ми откриваш и ме стимулираш по трудния ми път.Благодаря на Бог и на тебе, че не ме забравяте!
    Бъди благословен! Ведър ден!
  • Всеки има времето на своите лутания в живота, Стойна, докато встъпи окончателно в пътя на Праведността, ако разбира се желае това. Както е казано в Еклесиаст: има време за разхвърляне на камъни и има време за събиране на камъните! Но този, който се е лутал, а не е бил прекален Светец, а после се е осъзнал е много по-скъп Богу. Да си спомним, че именно за блудните, които намират пътя към стадото, говореше Христос, като за по-свидни. А Бог е всеопрощаващ. За него е важен крайният резултат и дали той настъпва след искрено вътрешно покаяние. Най-висока оценка за търсещия истината твой стих!
Предложения
: ??:??