25 oct 2007, 10:25

Забрави!

1.1K 0 0

В камък студен ме превърна

и гръб ми обърна.

Мислех те за различен,

а се оказа толкова циничен!

Носеше душата на дете,

а накрая се превърна в прасе!

Какво по-точно търсеше в мен -

да не си ме имал за феномен?

Мъжкото проговори в теб,

загърби всичко свято,

унижи пролетта, отрече ангелите небесни.

В друга ти намери жената - не я виня.

Прав си. Жена, а не наивница една.

Такава бях за теб аз

и пред мен се правеше на курназ.

Не ме разбра, какво очаквам,

но от теб се отказвам!

Нарани ме дълбоко, а после ме търсиш,

да се извиняваш.

Прошка няма.

Грешката ти беше голяма.

Нима е възможно да се запали огъня там,

където отдавна е ням?

Не, грешиш!Ако искаш се разкайвай!

Сега аз решавам и ти обещавам,

че в сърцето ще те пазя и укривам,

но ключа към него дълбоко заривам.

И ще видиш! Някой ден ще се обърнеш

и толкова много детето ще търсиш!

И ще разбереш, че сексът е желание едно,

но в детето е скрито камъчето скъпоценно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...