В камък студен ме превърна

и гръб ми обърна.

Мислех те за различен,

а се оказа толкова циничен!

Носеше душата на дете,

а накрая се превърна в прасе!

Какво по-точно търсеше в мен -

да не си ме имал за феномен?

Мъжкото проговори в теб,

загърби всичко свято,

унижи пролетта, отрече ангелите небесни.

В друга ти намери жената - не я виня.

Прав си. Жена, а не наивница една.

Такава бях за теб аз

и пред мен се правеше на курназ.

Не ме разбра, какво очаквам,

но от теб се отказвам!

Нарани ме дълбоко, а после ме търсиш,

да се извиняваш.

Прошка няма.

Грешката ти беше голяма.

Нима е възможно да се запали огъня там,

където отдавна е ням?

Не, грешиш!Ако искаш се разкайвай!

Сега аз решавам и ти обещавам,

че в сърцето ще те пазя и укривам,

но ключа към него дълбоко заривам.

И ще видиш! Някой ден ще се обърнеш

и толкова много детето ще търсиш!

И ще разбереш, че сексът е желание едно,

но в детето е скрито камъчето скъпоценно!