25 feb 2010, 0:08

Забравих що е усмивка...

  Poesía » Otra
2.1K 0 19

Сълзите скърцат

в ръждясалия катинар.

Спомените хълцат

в селският дувар.

Паяците плачат

самотни по ъглите.

Загледана в тях...

си спомням за игрите,

за детския ни смях,

за баба, за нощите,

в които спокойно спях.

Усмихната сънувах

и звездите...

Сега съм тук,

за да си спомня...

В свят - толкова друг...

Изпълнен със студ...

Забравих що е усмивка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Чинтова Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!Тайнствено, оригинално, докосващо дълбините на душата.
  • Време е да си припомниш!
  • Благодаря!
    Красив стих
  • Носталгично,но прекрасно!Всеки иска да се върне в детствота!Поздрави!
  • Много е хубаво да се върнеш в детските спомени . . .
    Безгрижни години, смях, веселие и игри !
    Сълзите са неизбежни . . .
    Прекрасно е стихотворението !
    Лек ден, Ирена !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...