Забравих що е усмивка...
Сълзите скърцат
в ръждясалия катинар.
Спомените хълцат
в селският дувар.
Паяците плачат
самотни по ъглите.
Загледана в тях...
си спомням за игрите,
за детския ни смях,
за баба, за нощите,
в които спокойно спях.
Усмихната сънувах
и звездите...
Сега съм тук,
за да си спомня...
В свят - толкова друг...
Изпълнен със студ...
Забравих що е усмивка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени
