Feb 25, 2010, 12:08 AM

Забравих що е усмивка...

  Poetry » Other
2.1K 0 19

Сълзите скърцат

в ръждясалия катинар.

Спомените хълцат

в селският дувар.

Паяците плачат

самотни по ъглите.

Загледана в тях...

си спомням за игрите,

за детския ни смях,

за баба, за нощите,

в които спокойно спях.

Усмихната сънувах

и звездите...

Сега съм тук,

за да си спомня...

В свят - толкова друг...

Изпълнен със студ...

Забравих що е усмивка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!Тайнствено, оригинално, докосващо дълбините на душата.
  • Време е да си припомниш!
  • Благодаря!
    Красив стих
  • Носталгично,но прекрасно!Всеки иска да се върне в детствота!Поздрави!
  • Много е хубаво да се върнеш в детските спомени . . .
    Безгрижни години, смях, веселие и игри !
    Сълзите са неизбежни . . .
    Прекрасно е стихотворението !
    Лек ден, Ирена !

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....