Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова) Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
2 20
Feb 25, 2010, 12:08 AM

Забравих що е усмивка...

  Poetry » Other
2.1K 0 19

Сълзите скърцат

в ръждясалия катинар.

Спомените хълцат

в селският дувар.

Паяците плачат

самотни по ъглите.

Загледана в тях...

си спомням за игрите,

за детския ни смях,

за баба, за нощите,

в които спокойно спях.

Усмихната сънувах

и звездите...

Сега съм тук,

за да си спомня...

В свят - толкова друг...

Изпълнен със студ...

Забравих що е усмивка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    !!!Тайнствено, оригинално, докосващо дълбините на душата.
  • aborigen (Борко Бърборко)
    aborigen (Борко Бърборко)
    Време е да си припомниш!
  • Ledena_Kukla (Тя)
    Ledena_Kukla (Тя)
    Благодаря!
    Красив стих
  • Bardejov (Янко)
    Bardejov (Янко)
    Носталгично,но прекрасно!Всеки иска да се върне в детствота!Поздрави!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много е хубаво да се върнеш в детските спомени . . .
    Безгрижни години, смях, веселие и игри !
    Сълзите са неизбежни . . .
    Прекрасно е стихотворението !
    Лек ден, Ирена !

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0