Забравих що е усмивка...

Поэзия » Другая

2.1K 0 19

Сълзите скърцат

в ръждясалия катинар.

Спомените хълцат

в селският дувар.

Паяците плачат

самотни по ъглите.

Загледана в тях...

си спомням за игрите,

за детския ни смях,

за баба, за нощите,

в които спокойно спях.

Усмихната сънувах

и звездите...

Сега съм тук,

за да си спомня...

В свят - толкова друг...

Изпълнен със студ...

Забравих що е усмивка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vedrina (Марина Стоянова)

!!!Тайнствено, оригинално, докосващо дълбините на душата.

2010-09-01T19:29:50+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Време е да си припомниш!

2010-05-28T09:24:25+03:00
Ledena_Kukla (Тя)

Благодаря!
Красив стих

2010-04-14T18:52:07+03:00
Bardejov (Янко)

Носталгично,но прекрасно!Всеки иска да се върне в детствота!Поздрави!

2010-03-18T18:16:47+02:00
monilia (Симеон Пенчев)

Много е хубаво да се върнеш в детските спомени . . .
Безгрижни години, смях, веселие и игри !
Сълзите са неизбежни . . .
Прекрасно е стихотворението !
Лек ден, Ирена !

2010-03-02T10:38:38+02:00