13 ago 2015, 14:53

Забравихме

  Poesía » Otra
389 0 1

 


Оставихме доброто някъде зад нас,

незнайно как поехме пътища различни.

Забравихме роднините, приятели и вас,

душите станаха ни толкова безлични.

Вярата в сърцата някъде скътахме,

всичко в тях така жестоко се стопи.

Любовта затрихме сляпо си вървяхме,

кой душите евтино купи?

Забравихме, че през вековете,

вярата единствена не ни затри.

Любовта, приятели, не я гасете,

тя никога не ще да изгори.


В.Й. 13.08.2015г.


 


 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...