13 ago 2015, 14:53

Забравихме

  Poesía » Otra
387 0 1

 


Оставихме доброто някъде зад нас,

незнайно как поехме пътища различни.

Забравихме роднините, приятели и вас,

душите станаха ни толкова безлични.

Вярата в сърцата някъде скътахме,

всичко в тях така жестоко се стопи.

Любовта затрихме сляпо си вървяхме,

кой душите евтино купи?

Забравихме, че през вековете,

вярата единствена не ни затри.

Любовта, приятели, не я гасете,

тя никога не ще да изгори.


В.Й. 13.08.2015г.


 


 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...